Чудовище от кал
Понеже времето е криво –
покрийте язвите, с варак.
Повтаряйте, че ви отива.
По папагалски, пак и пак.
Какво, че някой там умира?
Ненаживял се! Прав му път!
А ние? Туй е друга бира!
Защото гениите не мрат.
За "Пулицър" мечтаем даже,
дори за "Нобел." 'Що да не?
Пегас един е! Да го кажем –
останалите са коне!
Коне ли казах? Кранти разни –
дори за гледане не са...
Тъй вдигаме чували празни,
чак до самите небеса.
А Господ скубе си косите,
дали пък не е полудял?
Защо ми трябва – ще простите,
това чудовище? От кал.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
