Чуй, приятелко любима
Ти нежна, кротка, мила,
с чиста, искрена душа,
на кой сърцето си разкрила,
че потънало е във тъга?
Къде е усмивката красива?
Къде е твоята ведрина?
Казваше, че си щастлива -
защо безмълвна си сега?
Нима да ти отнеме всичко
Някой е посмял? Но…
този някой за теб не е достоен,
щом с твоите чувства си играл.
Чуй, приятелко любима,
чуй ти моите слова!
Сърце покой не си намира
от несгодите на любовта.
Цветето, потъпкано веднъж,
не може пак да се изправи
и наранената жена от мъж,
лекува трудно своите рани.
Но колкото и да са тежки раните,
колкото и болката да е голяма,
за всичко лек намира се,
дори за болестите на душата.
И знай - това, което не ни убива
по-силни прави ни дори!
Белезите може да останат,
но отново всичко в теб ще се роди.
След това отново ще разцъфнеш,
ще пръскаш топлота и ведрина.
На слънцето ти пак ще се усмихнеш.
Да бъде само светлина!
© Виолета Точева All rights reserved.
мн ми хареса и разчувства стиха ти
