Чужбина

Сърцето се къса, душата реве,
до полета ми, сестро, остават часове,
млад човек съм, а ми трябват пари,
не издържам на таз немотия, безпаричието и мене мори,
напускам ви, сестро, напускам я таз моя родина,
принуди ме животът и аз да замина,
далече от вас, чак на другия край на света,
отивам да работя, за да ми е чиста съвестта!

Ще ми липсвате всички, ще ми липсва моята мила страна,
ще ми липсва bg-езика, морето и чистата планина,
знам, че с майка и татко винаги ще сте духом със мен,
но заминавам, сестро – искам спокойно да посрещам следващия ден,
не искам да мисля как сметки, данък и кредити утре ще платя,
знам, че никой, който е ходил във странство, не забогатя,
но ще отида... ще рискувам... ще се отдам на мойта съдба,
дано късметът е с мен... ще работя и няма да ми е до веселба!

Самолетът бучеше вече на тъжния терминал,
брат и сестра се прегръщаха, като във сериал,
сълза по сълза се стичаха на техните рамене,
крака и ръце подкосени, но нямаше време за бавене,
последна прегръдка, целувка и звук от носещ се плач,
мъглата допълваше обстановката с гробищен здрач,
време беше това момче за дълго да заминава,
още един напускащ таз наша пуста ДЪРЖАВА!

Димитър Димитров