Чужбина
Чужбина
Сърцето се къса, душата реве,
до полета ми, сестро, остават часове,
млад човек съм, а ми трябват пари,
не издържам на таз немотия, безпаричието и мене мори,
напускам ви, сестро, напускам я таз моя родина,
принуди ме животът и аз да замина,
далече от вас, чак на другия край на света,
отивам да работя, за да ми е чиста съвестта!
Ще ми липсвате всички, ще ми липсва моята мила страна,
ще ми липсва bg-езика, морето и чистата планина,
знам, че с майка и татко винаги ще сте духом със мен,
но заминавам, сестро – искам спокойно да посрещам следващия ден,
не искам да мисля как сметки, данък и кредити утре ще платя,
знам, че никой, който е ходил във странство, не забогатя,
но ще отида... ще рискувам... ще се отдам на мойта съдба,
дано късметът е с мен... ще работя и няма да ми е до веселба!
Самолетът бучеше вече на тъжния терминал,
брат и сестра се прегръщаха, като във сериал,
сълза по сълза се стичаха на техните рамене,
крака и ръце подкосени, но нямаше време за бавене,
последна прегръдка, целувка и звук от носещ се плач,
мъглата допълваше обстановката с гробищен здрач,
време беше това момче за дълго да заминава,
още един напускащ таз наша пуста ДЪРЖАВА!
Димитър Димитров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени