Чужд залез
Витаят моите съмнения,
блуждаят някъде с копнеж.
Те - ято сребърни мъниста
и вият се във приказната нощ.
На оживял декор са копия
и биография са на мечта,
невероятен низ от спомени -
около тях земята изгоря.
Ще открадна от блясъка им
и нов олтар ще съградя,
замръзнала без движение,
поискала живот да уловя.
Ще браня свойто измерение,
от точка "А" до точка " Б" да прелетя,
с връхлитнали диви съмнения
и цялост на пътя - раздвоен.
Ще препрочитам старите уроци,
че време на обратно не тече
и предпочитам странни птици
по заник чужд - самотност разплели.
© Мариола Томова All rights reserved.
