Чужда къща
Седи баба и се мръщи:
- Акъля ми – кат чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ù: Това е лесно!
То се знае открай време –
Щом забравяш, си записвай!
- Тъй направих, внуче мило.
Но не мога да намеря
де оставих си тефтеря!
© Галина Белинска All rights reserved.
Да бъдем себе си, а не подвластни на времето! 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави