Чужда къща
Седи баба и се мръщи:
- Акъля ми – кат чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ù: Това е лесно!
То се знае открай време –
Щом забравяш, си записвай!
- Тъй направих, внуче мило.
Но не мога да намеря
де оставих си тефтеря!
© Галина Белинска All rights reserved.
Да бъдем себе си, а не подвластни на времето! 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави