Чуждо ли беше?
Какво стана с' сърцето ти?
Чуждо ли беше?
Уж ме обичаше даже, когато
ми се гневеше...
Огън ме топлеше, нямаше рани.
И не болеше.
Пуста ме правиш, клада ли стана?
Пепел си вече.
Няма и помен от тебе,
сега си фъртуна,
сякаш не искам дори да си тук,
ще те пропусна.
Нямам душа, дето още да може
да ти повярва,
всичко е толкова черно,
сякаш си сажда.
Какво стана с очите ти?
Бяха ли чужди?
Носеха толкоз копнеж,
сега ме прокуждат.
Беше ли сън или само за кратко оттук
си минал?
Чудя се колко души с лекота
си задигнал.
Чужда ли беше вината,
дето те спъна?
Никой не спира душата,
нека да тръгва.
Само на моята сила ли
се крепеше?
Какво стана с' сърцето ти?
Чуждо ли беше?
© Геновева Симеонова All rights reserved.
