Чушкопекът
Кога нарежда баба в чушкопека
под бройка всяка чушка – и им бае.
Тя трима сина има. И за всеки
по равно да приготви се старае.
Изплела е по някое елече
за внуците, че взе да се захлажда.
От седмици не са звъняли вече...
Артритът май единствен се обажда.
И кашлица я мъчи, но добре, че
бе сбрала малко лайка. Чай да свари.
Че пенсията, божке, е далече.
Пари да моли пък не ù се нрави.
За младите не ще да бъде бреме.
Нали са ù деца – та все ги жали!
До печката на топличко ще дреме...
Дорде дръвцата стигнат – ще я пали.
Па те ще дойдат, щом намерят време.
Като волове блъскат от зори до мрак.
Ще им приготви и бурканите да вземат
и със здраве ще си ги изпрати пак.
Пък после сам-сама ще пореве.
Ще сложи чушкопека да изстине.
На масата ще сложи чашки две...
Нищо, че сама е от години.
Ще поговори с дядо (сякаш е до нея).
Ще пийне винце. И на него ще прелее.
До печката ще седне... И така...
Дорде жарава има. Да се сгрее.
© Jane Doe All rights reserved.
