/чуто и видяно... следпразнично /
/ нищо, че йе туй на диалект -
за някой не е сладко кату... мед/ :-(
Кату зомбиран йе - пу пътя криволичи,
чи в кръчмата гу черпили за Чъ Нъ Гъ!
Тооо, водките душли му многу, тъй чи
сига пуглежда тъпу кът... уфцъ!
Един йе пътят му, 'ма той пунежи
йе толкуз кьоркютук пиян-залян,
ни вдява дажи де й кулувозъ
и не усеща дозъ, мъничка, ут срам.
А кметя ( инък никакъв гу немъ ),
сига са блещи с еееей таквиз очи
и вика: -Боньо, 'га 'че си са борил
в курия гъста с мечка, 'ма гризлú!
Я виж са бре, серсемино мизерин,
на кво приличаш! дáли си човек?
И твоя Минка до кога ше стиска-
след малку ше ти метни пак кьотек!
Чи мно'у ти й събрала, ей, жинатъ-
да са въргаляш в чуждото сено
и булки ката* деня да задяваш...
От кво ли синьо йе това око?!
Чи няма да търпи я, извековно!
Ши 'земи някой ден бохча, дица-
за майкини си с трена ши поеми,
пък ти ш'си сам... Пияна будала!
.....
ката* деня - всеки ден
© Петя Кръстева All rights reserved.
и очевидно с психологията на Българския мъж....и "увСъ" е класиката на овцата 
