Чувствал ли си се така, сякаш си изгубил всичко?
А чувствал ли си самота без причина?
Имаш си всичко. Дом, храна, жена. Но нещо ти липсва. Вътре.
Не знаеш какво и защо. Но го чувстваш.

Знаеш, че не е редно. Чувстваш вина.
Разкъсва те всеки път, щом се сетиш.
Осъзнаваш, че можеш да изгубиш и това което имаш.
Осъзнаваш го, боли те, виниш се.

Опитваш се да живееш така.
Получава се понякога.
Понякога не.
Липсва ти нещо, но какво ли?
Не можеш да опишеш с думи.

Едно време имаше всичко.
Приятели, любови, социализация.
Тогава ти не осъзнаваше
Колко всъщност имаш...

Сега си загърбен от работа.
Грижи, проблеми.
Не си се наживял, не си се наиграл
А така ти се иска да се върнеш там...

Сънуваш редовно как си в класната стая
И си щастлив, както някога.
Сънуваш старите любови, грееш
И се събуждаш и ти дотягва...

Какво ми липсва ли? Живота.
Пъстротата, цветността му.
Липсва ми съдържанието, смисъла
На човешкото съществуване...