Прекалих аз със своята нежност,
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...

се изплъзваш от моята хватка,
болят ме очите от плач -
аз не искам, не искам да спира
мечтата, в която живях.

По-готова да бъда не мога
твоята мъка да тегля и аз.

По-нещастна не мога да бъда,
ако стана в твоето минало прах.

С болезнени глътки гнева си ще пия,
ще се чупя под натиска вечен...

неусетно пленяваш, безнадеждно -

тласкаш към нещо с поглед метежен.

Сякаш още в ума чуваш моите мисли,
странно спокойствие от тебе струи,
сякаш всяко 'мен' си виждал преди...

и чувствата ми ти твориш...