Чувствена наслада
Живот на ролкови кънки.
И при това, в индиферентен свят.
Едва обрала росните зари,
се втурвам в някакъв безумен бяг,
жонглирайки с "приоритети",
обикновено в името на някой друг.
"Една монета, две монети" -
наум в леглото целия си труд
броя, ала сънят ми все не може
на изтощението от железния капан
да се измъкне. Със съдрана кожа
додето допълзи накрая - бам,
часовникът ударил слънчевия гонг
и всичко отначало почва -
като катеренето на отвесен склон
по хлъзгава и мокра почва.
Да можех някак тялото да събера
с духа ми, та и то да седне
(поклащайки напред-назад крака)
върху оная планина, която чезне
високо в облаците от мечти.
Оттам и докъдето поглед стига
простира се една безкрайна свобода,
в подножието ѝ луната свири
на лирата със струни от дъга.
Да хвърлям дребни камъчета, обли,
от грижи, болки, страх и правила
и гледам концентричните им орбити
как се разпръсват без следа.
И само там, безгрижна и спокойна,
да замразявам делничния ход
и да се радвам на живота стойностен.
Върхът ли кой е? Връх Любов.
© Таня Донова All rights reserved.
Ежедневието май не води до върхове, а до монотоннност и умора. 
