Чувство
Познавам чувство тъй различно,
огрява трайно влюбено сърце.
И всяко друго чувство ми е безразлично,
не сменя облика на моето лице.
Когато мисля всичко за красиво
и душата тръпне плахо в топлина.
Когато онзи поглед ме изпива,
предпазва ме от страх,тъга,вина...
Когато искам да докосна синевата
да полетя със птиците далеч от тук.
Тогава става мило на душата,
отлитайки улавям звук след звук.
А ехото се слива с хоризонта,
оставям дирята далеч след мен.
Летя нагоре-без да знам посока,
минавайки дори и крайния предел.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
