Чувство след изневяра
Поглеждаш ме невинно, но порочно
и ти иде, виждам, да закрещиш.
Дори чарът си използваш нарочно,
за да успееш да ме омилостивиш.
Усмивката не крие твоето безсрамие.
Даже подсилва го като подправка
и придава му аромат на наказание,
а личността долавя като подигравка.
Замислям се за всичките тези години,
през които признаците твои не видях
за подлите действия, така непростими
и сега да ги погледна, почти не посмях.
Но защо си решил да бъдеш до мен
през цялото това време на разврат?
Щом от моята особа си бил отегчен,
защо използва любовния похват?
Аз не се оказах трудно завоевание,
за чиято кръв не бе нужна много сила.
Или ме искаше под своето влияние,
молеща за топъл подслон и закрила?
Сега очакваш главата си да заровя
в меката възглавница и да заридая,
но твоята увереност мисля да отровя
като вината своя няма да призная.
Защото съзнавам, че нямам такава.
Аз бях чисто и просто една влюбена,
с отдаденост обичаща те до забрава,
чиято любов току що беше погубена.
© Биби All rights reserved.
