Mar 26, 2007, 3:11 PM

Чувство за усещане

  Poetry
1.2K 1 0
Усещам те нощем като нежна ласка,
в очите ми звезден миг е приютен.
Но безпокойство все на сън ме стряска
и въздухът със аромата ти е напоен.

Докосването е чувство за усещане,
предметите твои докосвам с любов!
Във тъмното си паля свещите -
нежна прокоба съм, за мен бъди готов!

Ще вляза тихо във света ти подреден,
като молитва или звук от песен.
Предмети или хора те докосват вместо мен
и във теб възкръсва пъстроока есен.

Аз съм скрита във сезоните годишни,
докосвам те като вода, дебна в мрака...
Вятър съм, довявам ти усещане предишно,
и време съм - което търпеливо чака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...