Съвсем не тъй далеч от плажа,
кая на кея то продава.
Монетно-звонковата стража
стои на пост в гласа му равен.
А зад притуления поглед
надничат детските зеници
и мъчат се да превъзмогнат
издайническия си прицел.
Защото недалеч от кея
вълните кротко се събличат
и панаирно се пъстреят
тела във бански най-различни.
Децата там купуват скрежко
и правят замъци от пясък…
Ах, тази низа с риба тежка!…
Вълните бият кея с трясък…
Продавай, циганче, продавай! –
Светът е пълен със късмети…
Притискай детството си здраво
във шепа звонкови монети…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.