Mar 29, 2007, 1:57 AM

ЦИГАНЧЕ НА КЕЯ

  Poetry
897 0 16

ЦИГАНЧЕ НА КЕЯ

 

 

Съвсем не тъй далеч от плажа,

кая на кея то продава.

Монетно-звонковата стража

стои на пост в гласа му равен.

 

А зад притуления поглед

надничат детските зеници

и мъчат се да превъзмогнат

издайническия си прицел.

 

Защото недалеч от кея

вълните кротко се събличат

и панаирно се пъстреят

тела във бански най-различни.

 

Децата там купуват скрежко

и правят замъци от пясък…

Ах, тази низа с риба тежка!…

Вълните бият кея с трясък…

 

Продавай, циганче, продавай! –

Светът е пълен със късмети…

Притискай детството си здраво

във шепа звонкови монети…


Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...