Циганско лято
Циганско лято
Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата
я разпръсва по всички баири.
ПопревАля, оголва душата
като лист. Още топлото дири.
А морето днес ме събуди,
отразило пожари от злато.
И усмихнато, пак ме учуди
продължилото циганско лято.
Ще помоля добрия ноември
още малко да го задържи,
та да може, поне до декември,
лятото да продължи.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
