Циганско лято

29 окт. 2018 г., 10:42

Поэзия

403 5 7

Взеха вече съвсем да жълтеят

и със шепот да капят листата.

Полетели, умирайки, пеят.

Постепенно оголват гората.

И октомври, нарамил дъгата

я разпръсва по всички баири.

ПопревАля, оголва душата

като лист. Още топлото дири.

А морето днес ме събуди,

отразило пожари от злато.

И усмихнато, пак ме учуди

продължилото циганско лято.

Ще помоля добрия ноември

още малко да го задържи,

та да може, поне до декември,

лятото да продължи.

Anita765 (Ани Монева)

2018-10-30T12:09:36+02:00

Дано чуе този ноември!
Tangerine (Хел)

2018-10-30T12:06:24+02:00

Слънчев стих!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-10-30T11:52:40+02:00

В сърцето ти е Дани! И няма да свърши.
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-10-29T23:55:50+02:00

Хубаво е!
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2018-10-29T17:43:43+02:00

В нас е, Веси! Стойчо, изненада ме приятно! Благодаря Ви, приятели!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-29T16:02:20+02:00

Мека и ненатрапчива е есента...
Досущ като жена във зряла възраст,
заслушана на птиците в песента,
със спокойна, слънчева съвест.
Веси_Еси (Еси)

2018-10-29T10:56:17+02:00

И на мен ми се иска да продължи поне до декември, но ще видим. Важното е вътре в нас да е лято, нали? Поздравления за хубавия стих!