Циганско лято
Циганско лято
Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата
я разпръсва по всички баири.
ПопревАля, оголва душата
като лист. Още топлото дири.
А морето днес ме събуди,
отразило пожари от злато.
И усмихнато, пак ме учуди
продължилото циганско лято.
Ще помоля добрия ноември
още малко да го задържи,
та да може, поне до декември,
лятото да продължи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
