ЦИГАНСКО ЛЯТО

... денка си октомврий натовари

и потъна в мировата скръб,

облаци – небесни катунари,

влачат небесата ми на гръб,

спряха калайджиите на хълма

и край мен разпрегнаха катун,

тишината взе да се изпълва

с дъх на огън и димящ ластун,

и стада напърчени сръндаци

тръгнаха през първите слани,

Бог ли ми изпраща тайни знаци,

че е време да ме запладни? –

лятната дъбрава ми посърна,

не жужат пчелите ми на мед –

нямам време – ни да се обърна,

ни да гледам що е занапред,

и – скиталец, снежната пъртина

ще ме скъта в падналия мрак –

най-подир и аз да си почина

в идещите вихрове от сняг.