Цигарата догаря уморено.
В очите ми блестят сълзи
(как искам да повярвам, че са от дима).
Цигарата догаря
и връща в миг прашасалите спомени
(как искам да повярвам, че са в прах).
Цигарата... Тя ми напомня с нещо,
че имах теб и нежността...
А днес поглеждам през тревогата
и виждам колко съм сама.
Цигарата рисува тишина...
© Елени Алексиду All rights reserved.