Цигулар
Цигулар
- Къща цигулар не храни!
Не жени се, сине, ти!
Ако все пак някак стане -
за деца да не ламтиш!
Плакал ли синът - не зная,
грабнал си цигулка, лък,
и, нали не можел трая,
станал цигулар велик!
Свирел, както за Орфея
казват - карал е дори
камъкът студен да пее
и да тропат танц гори!
"Браво!" - кряскала тълпата
и го викала на бис,
водела си и децата
при великия артист.
Галел той, пощипвал бузки,
гледал в детските очи,
а веднъж момиче дръзко
го попитало: - Защо мълчиш?
Занемяла оттогава
и цигулката - жена,
и мъжът ù - лък направен
да я гали със свирня.
И след няколко години,
с чудна сила, на концерт
свирят двамата любими
с две дечица - нов квартет!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
