Mar 19, 2011, 11:02 AM

Цигулар 

  Poetry » Civilian
574 0 2

Цигулар

 

- Къща цигулар не храни!

Не жени се, сине, ти!

Ако все пак някак стане -

за деца да не ламтиш!

 

Плакал ли синът - не зная,

грабнал си цигулка, лък,

и, нали не можел трая,

станал цигулар велик!

 

Свирел, както за Орфея

казват - карал е дори

камъкът студен да пее

и да тропат танц гори!

 

"Браво!" - кряскала тълпата

и го викала на бис,

водела си и децата

при великия артист.

 

Галел той, пощипвал бузки,

гледал в детските очи,

а веднъж момиче дръзко

го попитало: - Защо мълчиш?

 

Занемяла оттогава 

и цигулката - жена,

и мъжът ù - лък направен

да я гали със свирня.

 

И след няколко години,

с чудна сила, на концерт

свирят двамата любими

с две дечица - нов квартет!

 

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??