Нищо не разбирам от отсъствия -
не питай в твоето какво е било.
Дори на календара му е втръснала
безмълвната ти дата за отиване.
Когато пролетта разпуква клоните -
и кожата ми в унисон разпуква се.
Сезон, от който само ще запомня
махащите длани по замръкване.
А аз дробя попара всяко лято,
с която есенес те нагостявам
и то при положение, че нямаш
друг подслон, където да останеш; ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up