Dec 11, 2009, 12:52 AM

Цикъл 

  Poetry » Love
1057 0 25
Нищо не разбирам от отсъствия -
не питай в твоето какво е било.
Дори на календара му е втръснала
безмълвната ти дата за отиване.
Когато пролетта разпуква клоните -
и кожата ми в унисон разпуква се.
Сезон, от който само ще запомня
махащите длани по замръкване.
А аз дробя попара всяко лято,
с която есенес те нагостявам
и то при положение, че нямаш
друг подслон, където да останеш; ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??