Голгота

следвай ме! 

 

Излез под зведното небе,

излез, когато вън почернее като кадифе,

за да виждаш по-добре, тръгни по огледалото на това езеро -

сега всичко е в обхвата на сетивата ти, а те просветват отдолу, изливат се отгоре...

толкова много светлинки!...

като връхчето на пламъка от свещ... - трептят сякаш аха, аха и угаснат, но...

по връхчетата на пламъка от свещите пространството е деликатна материя - от ефир...

вече сме на Голгота!

 

Толкова е труден животът, нали?...

Понякога е непоносим

и никой не разбира как се чувстваш, уви! - дори самият ти...

идва ти до гуша, защото знае ли някой за какво е всичко това?

Сякаш си на дъното на врящ казан,

жегата е голяма, а ти си мръвката в тоя бульон на живота...

иде ти да крещиш до припадък, но не го правиш - кой ли ще те чуе?!

Налагаш си смирение, защото още има да се живее и добре че знаеш какво да правиш с дните си,

добре че ги има малките радости - простите неща,

в тях е истината - те са естествени като дишането, но...

понякога дъх не ти стига...

понякога въздишаш...

понякога забравяш, че дишаш...

но на единия твой дъх се крепи животът, като пламъкът на свещтта - за фитила -

колко му е вятър случаен да го угаси?

Но колко пориви на вятъра са останали излъгани, защото угасналата сякаш свещ отново изтегля пламъка си към небето?...

 

Една свещ и тя е незащитена...

нейният пламък е на открито и не се бори с ветровете...

 

... и всичко е така заради Голгота!

 

Всяка светлинка на това място е победила смъртта,

всяка светлинка на Голгота може да разкаже, че е била благословена с това, че е била поставена в невъзможни условия - там, където да светиш, е изключено!

И не е светила тя!

Блясък под похлупак? - на кого му пука за такъв светилник?!

живот на дъното на казана? - просто илюзия от конвекцията...

живот на дъното на казана - за този, когото мръвката ще нахрани!

Блясък под похлупак - осветява навътре!

На Голгота всичко отвън идва отвътре!

На Голгота всяка светлинка е възкресена от малкия подвиг в един сякаш случаен, безпътен и скромен живот.

Животът е деликатна материя - самото пространство в същината на нещата...

за простора в това пространство с нишка е закачено пламъчето на светлинката и се вири то, защото си има верую - тази нишка...

а вятърът свири на арфа, танцувайки с дъха си по нишките...

 

Симфонията на живота може да се чуе на Голгота!

 

Там всяка светлинка е като нотата, която в един само звук ще разкаже как е нахранила с пламъка си този свят,

там всички ноти звучат и разказват възхитени...

светлините на Голгота са безсмъртни, защото от опит са повярвали в най-важното: че в един сякаш случаен, безпътен и скромен живот, подвигът все пак е възможен!

 

... налагаш си смирение, защото още има да се живее и добре, че знаеш какво да не правиш с дните си!

Така, когато някой ден стигнеш Голгота, всички твои дни ще засветят - ще просветват отдолу, ще се изливат отгоре...

а ти вече сам ще можеш да следваш себе си, защото твоята Голгота винаги ще ти свети!