Цял живот в пелени
и не може дори да говори.
Няма ден без сълзи.
Идват, като порои.
Чезне последният лъч.
Няма надежда.
Отгоре все наглеци, с пълни джобове.
Замълчи!
Вятърът повтаря
"уж болни", цинично звучи.
Черните дни
искат присъди за всички виновни!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.