През безпътици летеше,
пътник-друмник си душа,
как ли да те утеша,
в стих? И той е безутешен.
Бе и цвят, и трън. Коприва,
стръкче троскот, люляк бял,
в който славей е запял...
Да си обич ти отива.
Свят ли беше? Друм до друма,
никой мъката не взе,
в уморените нозе,
даже камъкът продума. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up