Cлабост и сила
Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам
попили жадно всеки порив ласкав.
Сълзите им са сребърен порой,
от сушите им камъни се ронят.
Мечти понесла златната река,
ще ме въздигне, просто хей така...
Но кой ще ме последва, Боже? Кой?
Не знам дали съм рицар, или конят.
Един такъв опърпан, стар Пегас,
смалил се чак до мършава кобила.
В копривата е все до колене,
говори малко, само: Да и не.
И само нощем придобива власт,
а думите му слабост са... И сила.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
