Cлънчогледова надежда
Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка
в потайно кътче чудеса съм скрила.
И мъничко по-лесно е така,
един е слаб, а двама – страшна сила.
Огледай се: напъпили листа,
цветя, трева, додето поглед стига,
в разцъфнал нарцис – скрита, пролетта,
с око на птица палаво ти смига.
Виж – времето се учи да лети,
крила разперва, бавно и полека.
Последвай го и с шарени мечти,
храни душата плаха на човека.
Страхът се смее, с хиляди лица,
но обичта ни, знай ще го прокуди,
в гърдите птици носим, не сърца,
живеем в малка къщичка – за луди.
С омайно биле ти сварявам чай,
сега светът по-ласкав ли изглежда?
Седни, приятел с мен и помечтай,
за лятна, слънчогледова надежда...
https://youtu.be/hl3B4Ql8RtQ
© Надежда Ангелова All rights reserved.
