Cпасявай, Боже! Ако смееш слез!
Какви били са Ева и Адам?
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял,
от самотия и жена такава,
за спътница Отецът му е дал,
че сам си рекъл: Господ да не дава!
Били са голи, та иди, дойди–
не мислела поне за грим жената.
Змията им донесла сто беди,
Адам поел, разбира се вината.
Изгонил ги от рая, най подир,
чистосърдечно Господ се надявал,
че ще настъпят и любов, и мир...
Творението свое не познавал.
Не дава ми да близна алкохол,
по цял ден кряка, съди и нарежда,
а аз стоя – по боксерки и гол...
Така навярно пъкъла изглежда.
Дорде я взех – принцеса и с финес,
а днес пера, простирам и попържам,
спасявай, Боже! Ако смееш слез!
И в рая прибери ме – не издържам.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
