В очите ти събран е вишнев цвят.
Косата ти е здрачна светлина.
Смехът ти-звезден ручей от лъчи
и ромон тих на морските вълни.
А по-добър изглежда този свят
за двама ни ,прегърнати в нощта
и ний вървим унесени в мечти.
Но ето ни в таз лунна ,звездна нощ,
минаваме край сини езера
и те ни пеят нежно с леден звън.
Отново ний вървим в таз лунна нощ
и двамата с докоснати ръце...
далечен спомен и отминал сън.
© Иво Сотиров All rights reserved.