ЦВЕТЕ ДО АСФАЛТА
В града поникна цвете диво.
Израстна гордо до асфалта.
То бе самотно и красиво,
нежно, ценно като кобалта.
Брулеха го ветрове.
Давеха го урагани.
Но да се предаде не ще.
Живее без забрани.
Коли край него профучават.
Хорски стъпки отминават.
А главичка гордо то извива,
към небето, което го полива!
© Иванка Неделчева All rights reserved.