Dec 3, 2008, 7:31 PM

Цвете нежно синеоко 

  Poetry » Other
560 0 4

 

Цвете нежно синеоко,

пролет носиш след студа,

извор са очите ти дълбоки,

мъдрост носиш на света.

Предците ни в теб живеят,

учиш се да бъдеш себе си

и откриваш, че лъжа е

да следваш чужди правила.

Цветенце мое, ненагледно,

с теб се разлиства Любовта,

чиста като момина сълза,

отронена в миг на самота.

Ти намерения си кивот

в изгубения рай.

Ти си моят нов живот.

 

© Лора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??