Lss (Любка Славова)
42 54
Dec 21, 2013, 6:36 PM

Цвете за спомен 

  Poetry » Other
499 0 4

Завръщаш се в дома си изоставен.

Рушащите стени в сърцето скриваш.

И само вятъра – за страж оставен,

на поолющения праг откриваш.

 

Прозорците напукано те гледат,

самотно стари в цялата баналност.

Със длани ги покриваш – да се вгледат

във своята нацепена реалност.

 

А вятърът, със верността на куче,

гласа на баба ти за миг довява.

И ти отново ставаш малко внуче,

и къщата отново заживява...

 

Във двора лумват цветове богати,

над кладенеца птичка чурулика.

Из въздуха се носят аромати

на пресен хляб и цъфнала иглика...

 

Уви, мигът безмилостно се срутва

във пропастта от пътища и време.

А вятърът по рамо те побутва,

сълзите ти готов е да поеме.

 

Препъваш се във старото корито,

от спомени безценни натежало.

След толкова години на открито

там цвете мъничко е разцъфтяло.

 

Изравяш с длани яркостта му нежна

и леко го притискаш до сърцето.

Съдбата му е вече неизбежна –

да грее във дома ти зад морето.

© Любка Славова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??