тясно ми е
когато гледам цветна пъпка
цялата съм слух
чувам
как
по зелената обвивка
стърже
искрящата роса
и стенейки
пада тежко
върху близките листа
усещам
как отвън
вятърът напира
за да разслои
нежните копринки на цветчето
а те
прегърнати
не искат да се разделят
но колко лек е
разтворения цвят
копнеещ за ласката
на палавия слънчев лъч
поемащ жадно
всяка капчица роса
и ухаещ
ухаещ
тихичко
на радост
както може би
и аз
когато ме
погалиш
© Ласка Александрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
