Цветно и черно
Престанах вече дните за броя.
Колко са – не искам и да зная.
На битието в ъгъла стоя –
все още неизчерпана до края.
От този ъгъл друго си мечтая -
свят от светлина и много смях
и мисля - може би това е Рая,
понеже дълго в ада преживях.
Нататък много кратко се пътува,
но цял живот багажа си събирам.
Какво да взема, колко ли си струва?
Какво се ражда и какво умира?
От зрели дюли жълтото ще взема,
от житото – палитри с кехлибар,
от кладенеца синьо и зелено,
на розите червения пожар.
Ще взема бяло с булчински одежди
и черното от нощни пеперуди.
Сънувайки миражи и надежди
да мога някога да се събудя.
© Росица Христова All rights reserved.
привет!
