Aug 28, 2008, 10:53 AM

Цветно пред езика 

  Poetry
631 0 17

Кристалното небе миришеше на течност,

поглъщаше птиците във бяла чистота,

 а черното по мене говореше за грешност, 

шепнейки - "обичам те" в просипнала тъга.

 

Жълтото изостри се - във сиво се превърна, 

по-бледо от луната - приличаща на сърп.

Косящ без пощада в градината цветята. 

Посяти от целувките по голата ми гръд.

 

Дали не бе облечена? Във тъмната окраска,

защото бе студено и болката извика:

"Единствено копнея за нежните и ласки"

А мислите отново се задвижваха с езика.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбрах те правилно. Споко.
  • Съгласен съм и все пак не ме разбирай погрешно.Благодарен съм за критиката
  • Не сме живяли по онова време, не можем да сме наясно как е звучала диктатурата му. И все пак мерси, мерси. Аз обаче предлагам да не спамим излишно, разговора взе да клони в посока "животът, вселената и всичко останало".
  • Изявяваш се отлично като коректор а диктаторския тон с които пристъпваш може да се оприличи с този на Корнелий Сула
    p.s Шегувам се
  • Щриховаш, искаш да кажеш. Ами ти предположи за философията, а това с олимпиадата е единствения ми досег с нея. Но така сме ние жените, все намираме начин да се вмъкнем
  • Абе все си мислех да завърша аз една философия, и без това съм печелила олимпиада, ама не знам защо избрах рисуването. Но както виждам от този комплимент, явно нямаше да науча нищо повече от това, което вече знам. Стратегически, казваш?
  • Благодаря ви госпожице за стратегическите мисли и хрумки...забиха се като меч в съзнанието ми,ебати.Мужду другото усещам че си завършила философия и го усещам като добро вино в стомаха си.
  • Опа, словоблудковци на хоризонта! Виждам, че проявяваш искрен афинитет към високопарните думички и техните безбройни комбинации. Това придава на стихотворенията ти много живописни настроения, с абстрактни тенденции... Заинтригувана съм от постройката на стиховете, говори за постоянство в търсенията. Усещам някаква символика в стиховете ти - клонят все към числото 12. Със сигурност е умишлено.
    Обаче искам да ти споделя нещо - да оставим поезията настрана (там имаш попадения), но коментарите ти много ме притесниха. От това, че не приемаш критиката, и то поднесена абсолютно коректно и любезно, веднага ти пада левъла. Творецът не е истински творец, докато не се научи да се самоусъвършенства на гърба на критиката. И въобще, нещо не е както трябва... С това нарцистично самочувствие падането отвисоко ще е болезнено...
  • Толкова малко думи казват толкова много неща...А ти -ти си знаеш какво е мнението ми за творчеството ти като цяло.Няма да се повтарям я
  • Виртуозен е хубава дума,но съм само на 17 въпреки че след няколко месеца старото ще стане още по старо И мисълта ми бе че имам още да пиша докато постигна предначертаните ми размери в които съм се прицелил,но с положителност си мисля че да имам известен напредък...човек расте
  • За пореден път си виртуозен!Поздрави от мен!
  • красиво и цветно...
  • мирси на всички...
    p.s. Извинявам се на Меги че не изпълних обещанието си,но ми спря интернета и нямаше как да ти го пратя...ще се реванширам
  • ех..че хубаво...чувствена мъжка лирика...красива...
  • Хареса ми!поздрав!
  • Поздрав за стиха!
  • Браво!!!!
Random works
: ??:??