Цветове
звучи дъждът и ни пречиства.
А смътна и ненужна жал
е спотаена в нас.Разлиства
дните ни,повторно ги изчита,
бележи със червено обичта,
а с черно-часове сърдити,
в оранжево кипи страстта,
зелени са надеждите,очите
ми,очакването и
безкрая.А краят
ще е бял.
Като начало.
© Здравка Маринова All rights reserved.
