И тази зима ще отмине
със снежната си красота.
Цветята в моята градина
напролет пак ще разцъфтят
със всички багри на дъгата...
Потънали във своя свят
и нежно влюбени в зората,
ще пръскат чуден аромат...
С дъждовен плач ще ги поливам,
със слънчев смях ще ги теша -
да станат още по-красиви
цветята в моята душа...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
