Цветът на небето
Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго.
За това между устните говоря.
Не знаеш как ще убива мен тепърва,
щом за през нощта се разделим отново.
Явно тази вечер пак ще плача.
И душата моя ще ридае.
Звездите отново ще изгряват,
но не виждам смисъл във това.
Щом твоите цветове ме гледат
само с гняв, а не с усмивка.
Очите ти красиви са, но вече
щастие у мен не предизвикват.
Защото ти ме мразиш лесно.
За повече от час и два.
Животът ми го правиш цветен,
но мен обагряш в сивота…
© Ангела Топалова All rights reserved.
