Jan 28, 2014, 11:21 AM

Цветът на очакването

  Poetry » Other
596 0 0

 

Лумна в пламък всяка моя дума,

въздишките ми станаха звезди,

сълзите светеща пътека образуваха,

за да те видя – щом се появиш!

 

Мислите – безкрило ято птици,

кръжаха бясно в моята глава

и вперили очакващи зеници,

кълняха се във звук от тишина!

 

Светът пъстрее променено,

вятър блъска смели дървеса,

очакването е така зелено,

приело цвят на пролетна трева!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...