Цяла вечност
“Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”
И бавно ще си тръгне любовта,
след думи, изкълвани изпод пръстите.
Свободна като блудница – умря,
безкрайно репетирайки възкръсване.
След време ще се учим да летим
със кривите криле към свободата си,
а споменът - облизвайки с език
душите ни - ще хълца от преяждане.
И ние послеписно ще заспим –
два профила, мечтаещи прегръщане.
Сълзите ни ще станат на море
по устните, целувани до втръсване.
Небето ще проплаче като гайда.
Лъжите ще запеят като Истини.
Светът ще се прегърби, а дъждът...
ще плаче пак самотен по комините.
Мигът ни ще избяга... като миг.
(Достатъчно обичахме... да мразим.)
Аз бързо ще си тръгна... Ти – напук.
Пред нас е цяла вечност – да забравим.
© Кремена Стоева All rights reserved.
