Цялото е истинска любов
Море. Като мечтите ми голямо.
Солено, сякаш пълно със сълзи.
Брегът съм аз – коричката на раната.
А в него се разбиват куп вълни....
Говорят, че е пълно със русалки,
а всъщност е с медузи и планктон.
Очите ми – поети без писалки,
се гмуркат в него, като в роден дом.
То се вълнува, сякаш е причина
и пенесто се спира на брега.
Обичано през цялата година,
но споделено чак след пролетта.
Поискаш ли обаче да го чуеш
във времето на снежния капан,
в дълбоките му тайни да нахлуеш,
допри ухо в черупка от рапан.
Ще зашуми и нежно ще разкаже
за времето когато е само.
То с разказа ще иска да докаже,
че цялото е истинска любов.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
