Oct 11, 2004, 12:22 AM

Д^Артанян 

  Poetry
1551 0 3

Един за всички, а със него никой,
Самотен и последен мускетар,
На роза рицар, днес живее тихо
И знае, че за старостта, не, няма цяр.


Седи на стола със лула в ръката
Във спомени и в мисли окован,
Отхвърлен е от всички, забравен, той заплаква,
А беше нявга Д'Артанян!

© Юри Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Един за всички, а със него никой,
    Силно казано! 6 ;0
  • Страшно въздействащо е!
  • и това е тъжно.
    и много добро.
Random works
: ??:??