Д-р Иванов
Толкова дълго оставях
скептицизмът ми да говори вместо мен,
че станах скептик.
Толкова дълго оставих
любовта да ме подминава,
че станах случаен минувач под прозорците й.
През толскова чужди прозорци погледнах,
че накрая сам станах прозорец...
през който и аз не искам да поглеждам.
Толкова пъти те срещнах и не те разпознах,
че накрая...да, накрая, разбрах,
че не разпознавам сам себе си.
Животът е болест,
а симптомите й са всеки делничен ден -
тогава минават най-незабелязано и помежду другото.
Д-р Иванов каза:
"През целия си професионален живот
не бях виждам по-жалка-диагноза!"
Свали очилата си,
изтри ги с микрофибърна кърпа,
и беше прав.
© Илиян All rights reserved.
