Oct 1, 2007, 1:41 PM

* * *

  Poetry
862 0 1
 

****


Аз съм всичко.

И камък, и милост,

и нож, и копнеж.

Аз съм всичко,

което няма име,

атавистично чувство.

Аз съм всичко.

Дълбока и хладна вода.

И път, извит на хълбок,

и нежност от тъмна светлина.

Аз съм всичко,

харизматично привличане,

несподелена тайна.

Тънка, почти бяла линия на хоризонта.

Аз съм всичко.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...