* * *
Път
Да можех пак да чуя глас,
да видя нежното лице,
да сгрея ледени ръце.
Ти грешна и коварна бе,
прониза с ярост мъжко сърце!
От де е тоя страх -
любовта не е грях!
Отвори си дланта, Ая,
предай си ключа
за невинна душа!
"Чий път да поема, Милане,
сбъркала света?
Днес съм зла и сама,
бездушна все бродя сред море от цветя,
мойте песни се носят от греха за света."
Ще поправя света, ще измия греха,
ще даря свобода на безгласна душа!
"Не, върви си по пътя,
аз съм демон жена.
Твойта битка е празна,
без смисъл е тя.
В мен погледнеш ли
виждаш зло,
пълно с тъга."
В тази битка неравна
ще загуби греха.
Върви с мен в светлината
или тъмней в самота?
Избери сама пътя към нова звезда.
Аз ръка ти подавам,
без лъжа и тъга."
Избирам си пътя
за нова съдба,
хвани ми дланта,
Нека спрем демона!
© Станислава Димитрова All rights reserved.
