Dec 9, 2008, 7:32 AM

*** 

  Poetry » Love
1825 0 27
Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,

за да бъда отново безименна,
да мириша на дъжд и смола.
Щом звездите до утре ми стигат,
щом прилича денят на пчела

без която небето е опако,
значи дишам със пълни гърди!
Тъмнината под мене е плоска.
По подметките лепнат следи

от болялото вчерашно бързане.
Аз съм бавна. Защото простих.
Само плахите стъпки си тръгват
като късни, припряни пчели...

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??