...
...преди края Тя вече ми бе взела всичко,
а в началото, като дете се радваше на малко.
За мен Тя бе единственото топло лято,
но истината винаги остава някъде в рая на чисто.
Тя не е лютата зима,
да обуя ботуши и да направя през снега пътека.
Тя е още тънката граница,
есен хладна, дъждовна, безразлична.
© Станислав Русев All rights reserved.
