* * *
Защо не спреш за малко свойто тичане?
Ела, седни до мен, да помълчим.
В стремежите си силно да обичаме,
май дваж по-силно можем да сгрешим.
Ти казваш - оскотяла твойта вяра
и свил си се сред ледна самота.
Отмяташ всяка сутрин календара
с надежда да се върне любовта.
А тя си е отишла безвъзвратно
след тихото неказано "Прости.
Не стопля вече общото ни лято. ...