Aug 16, 2013, 7:55 PM

* * * 

  Poetry » Love
641 0 3

* * *



Защо не спреш за малко свойто тичане?
Ела, седни до мен, да помълчим.
В стремежите си силно да обичаме,
май дваж по-силно можем да сгрешим.
Ти казваш - оскотяла твойта вяра
и свил си се сред ледна самота.
Отмяташ всяка сутрин календара
с надежда да се върне любовта.
А тя си е отишла безвъзвратно
след тихото неказано "Прости.
Не стопля вече общото ни лято.
Отивам си. Отивай си и ти."
Защо не спреш за малко свойто тичане?
Ела, седни до мен, да помълчим.
В замяна на безумното обичане
понякога безумно ни боли.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чо
    Жани
    ---
    Благодаря!!!
  • Колегата под мен е толкова изчерпателен, че просто незнам какво още да добавя
    Много е хубаво, Лястовиче, наистина, няколко пъти си го прочетох
    И да му сложиш глава, чу ли :*
  • !!*
Random works
: ??:??