* * *
От своя житейски опит
(толкова кратък, че даже
целият е описан в строфи)
следното мога да кажа:
Няма значение времето.
Важни са само минутите.
Колкото мога, ще взема.
Нека ме мислят за луда,
нека ми казват блудница,
нека ме сочат с пръст.
Зевс се е влюбил в юница,
Леда – във лебед… И лъст
нека е туй, за което
в Ада ще вра прокълната.
И без това, общо взето,
тук, на земята, е същото.
Все пак оставам с надежда,
че като теглят чертата,
ще се намери нещо
да ми изкупи вината:
Може да взимам, но давам.
Плащам си всяка глупост.
Вярно, за ангел не ставам,
но съм готова да струпам
всичко, което имам -
вятър да го отвее,
кътам печал за трима,
но и за трима се смея,
хлябът ми се услажда,
само ако е труден,
сутрините се раждам,
щом дъщеря ми ме буди...
Мога и с много, и с малко
(по-често май е второто).
Само ще ми е жалко,
ако не ме помнят хората.
© Ели All rights reserved.
Приятно ми е да те видя тук 
